Основни сведения за висотомера
QNH, QNE и QFE: три височинни референтни нива
Барометричният висотомер измерва въздушното налягане. Избраното референтно налягане определя значението на показаната стойност. Парапланерът остава на точно същото място – променя се само значението на показанието.
Къде е нулата?
QNH и QFE са настройки на налягането на висотомера. За QNE висотомерът се настройва на STD 1013.25 hPa. И трите показания използват един и същ сензор за налягане, но различни вертикални отправни нива.
Отправно ниво: средното морско равнище
Местното налягане, математически приведено към средното морско равнище. На стартова площадка или летище висотомерът показва приблизително публикуваната надморска височина на мястото.
Запомнете: “На каква височина съм над морето?” – барометрична височина над MSL.
Отправно ниво на летището
Налягане, измерено на определено отправно ниво на мястото, обикновено летище или праг на писта. По подобен начин вариото може да използва стартовата площадка като нулева точка.
Запомнете: “На каква височина съм над това място?” – не над променящия се терен под мен.
Отправно ниво по стандартно налягане
Когато е зададена фиксираната настройка STD 1013.25 hPa, висотомерът показва барометричната височина QNE. Например показание 6500 ft съответства на FL 65.
Запомнете: “Коя обща повърхност на еднакво налягане използвам?” – това не е автоматично височината над морското равнище или над земята.
Едно и също летище, три показания
Надморската височина на летището е 600 m MSL, а местното QNH на летището е 1000 hPa. Уредът остава на земята; променя се само настройката на налягането.
Приблизително правило за промяната в показанието на висотомера. Точното преобразуване по ISA се изменя леко с височината. Действителната температура влияе на разликата между показаната барометрична височина и истинската геометрична височина.
Защо QNE/STD е важно за вертикалното сепариране
Местното QNH се променя с метеорологичните условия, времето и местоположението. Затова над преходния слой всички използват STD 1013.25 hPa: тогава FL 70, FL 80 или FL 90 означават едни и същи стандартизирани повърхности на еднакво налягане за всяко въздухоплавателно средство. Тази обща скала прави възможно планираното вертикално разстояние.
Набиране на височина: QNH → STD
Докато не достигнете преходната абсолютна височина (TA), използвайте QNH и изразявайте нивото като абсолютна височина. При преминаване през TA с набиране на височина настройте 1013.25 hPa; над нея използвайте полетни нива.
Преходният слой
Той се намира между TA и преходното полетно ниво (TL), най-ниското използваемо полетно ниво. TL се определя според текущото QNH. Съгласно процедурите на EU между трафика на TA и TL остава най-малко номинално разстояние от 1000 ft.
Снижаване: STD → QNH
Използвайте стандартно налягане и полетни нива до TL при снижение. При преминаване през TL надолу настройте текущото QNH; под него използвайте абсолютни височини.
Публикуваните преходни абсолютни височини и местните процедури се различават. Актуалните карти, AIP и разрешенията винаги имат предимство.
Какво се съхранява в IGC файл?
Записът B в IGC има отделни полета за GNSS височина и барометрична височина по ICAO-ISA. Съгласно спецификацията на FAI всяка позиционна точка остава отнесена към 1013.25 hPa – дори когато вариото в кабината показва QNH или отделно се записва различна настройка на висотомера.
Едно фиксирано височинно отправно ниво за първичните данни
QNH се променя непрекъснато. Фиксираното отправно ниво по ISA прави барометричните височини от различни места и моменти номинално сравними и позволява калибрирането им.
Независимо от дисплея
Настройката на вариото може да променя неговото показание, но не трябва да променя височината по стандартно налягане, записвана за всяка позиционна точка.
Възпроизводимо по-късно
Изхождайки от непромененото височинно отправно ниво на измерванията, анализът по-късно може да моделира линия QNH с помощта на метеорологични данни, съответстващи по време и местоположение.
Защо линиите GPS и QNH не винаги съвпадат?
GNSS и сензорът за налягане измерват по различен начин и използват различни отправни нива. Отместванията на сензорите, метеорологичният модел, температурата и отправното ниво на GNSS височината също имат значение. Затова са възможни малки или забележими разлики, без някоя от линиите просто да е “грешна”.
Коя настройка на кое публикувано ниво съответства?
Определящо е обозначението на нивото. Действащите национални процедури и публикуваната въздухоплавателна информация винаги имат предимство.
AMSL / MSL → QNH
За височина над средното морско равнище и за височини на терена или въздушното пространство, публикувани с това отправно ниво.
Над летището → QFE
Когато изрично се изисква височина над отправното ниво на летището или прага на пистата. QFE не е непрекъснато променящата се височина над земята.
FL → QNE / STD
За полетни нива, използващи стандартно налягане 1013.25 hPa, обикновено над преходното полетно ниво.
Височината QNH истинската геометрична височина ли е?
Не съвсем. Барометричните висотомери използват модел на стандартната атмосфера. Във въздух, по-студен от ISA, истинската височина над отправното ниво QNH обикновено е по-ниска от показаната. QNH осигурява общо барометрично отправно ниво спрямо MSL, но не отстранява грешките, дължащи се на температурата, уреда или метеорологичния модел.
Източници и по-нататъшно четене
- FAI: Техническа спецификация на IGC полетните записващи устройства – изисквания за записваната барометрична височина и отправното ниво по ISA 1013.25 hPa.
- EASA SERA.8015 – абсолютни височини, полетни нива, QNH/QFE и преминаване през преходния слой.
- EASA ATS.TR.130 – определяне на преходното полетно ниво и номиналното вертикално сепариране.
Това ръководство обяснява показанията и анализа след полета. То не замества подготовката за полета, AIP, NOTAM, метеорологичния брифинг или задължителните процедури за настройване на висотомера.
